Monday, October 12, 2015

I wait for you.


I wait for you.
That is what I always do.
I wait for you. 
Are you coming soon?
I wait for you.
Do not pass me.
I wait for you. 
Do you see me in the darkness?
I wait for you.
Do you feel me while my youth is leaving me?
I wait for you.
Do you feel me while my eyes get blurry from looking for you?
I wait for you.
Do you feel me when my handshake from coldness?
I wait for you. 
Do you feel me when my hairs get white from waiting?
I wait for you. 
Can you taste my tears dripping down my breasts?
I wait for you.
Can you reach me when my soul is all naked ?
I wait for you.
Do not give up to find me.
I wait for you.

Friday, December 27, 2013

I never need a lot...

I never need a lot.

A person to share my smiles.
A person to believe that I am good human being.
A person that glow in the dark.
A person that could not leave me.
A person to understand.
A person that would not lose the way.
A person that will not go in the arm of another.
A person that will not grow older.
A person that will hold on me.
A person who understands the music in the silence.
A person that sees other dimensions.
A person that can transforms into spacewalker.
A person that can fight with my mess.
A person that can suffer like clown.
A person that is not afraid of the end.
A person that will break through the class. And break it in thousands pieces.
A person that will speak with me.
A person that will not change his mind when look me in the eyes.
A person that will make love to me.

Wednesday, December 11, 2013

Ryan

Tie me to a tree
and make me watch
how you burn to roots.

I look at you -you are mess.
You look at me- I am mess.

Is there Something to help us?!
More than a human,
                              more than a machine.
Even with your glasses,
you don't see above me.
Even hungry,
I don't want to follow you.

Without music,
all words are empty.

And I don't have friends
to blame...

Friday, December 6, 2013

You hit me.

You hit me and I liked it.
You hit me and I liked it.
Because I needed it.
Because I did not have to harm myself alone.
You hit me and I liked it.
Because you saved me from my pain.
You hit me and I liked it.
Because I do not have to hide anymore.
You hit me and I liked it.
Because softness is overrated.
You hit me and I liked it.



Sunday, August 12, 2012

2 weeks in Morocco are not enough




Tanger

Fes
Tanger


Sahara desert


Ready for a camel ride?

Sahara desert

Nomadic tribes living in the desert

Sinset in the desert- beauty beyond words


Merzouga
The desert is like the ocean or the sea for me. It brings the feeling of freedom and just sitting around and watch it you understand that there is something bigger that you, than your small world, something that words can not reach. In this moments I feel so connected with the universe and every living part of it. Everyone should once in a life try to dive in the warm arm of the desert. And moreover to be so far from your home alone is so powerful sensation, now I know that I am strong enough to fight the battles in life.  Because I already won the biggest battle -this with my self. Battle for the life! 

Some pictures from O.Z.O.R.A. festival 2012

Can you feel the love?


  The question is not in the psychedelic nature of the world, but can you see it .





Dragon nest

The mushrooms field- free mushrooms for everybody 

Main stage

Who need a bath- we have The mud 



Everyone should expereince Ozora once in a life

Pretty creepy is to be part of nothing.

 Don't believe what they are teaching us in schools
that life is hard and truth is ugly.

If you open enough to find the truth,
you will see that it is the most amazing thing.
And your life will be walking trough the haven.




Allow happiness to come


O nce when I couldn't understand the moon
Z oom in the darkest part of my soul
O ccur to me that I am the moon, the sky, the world
R each out the universe and become one
A llow myself to be happy, free, in peace



Have you ever felt free to be yourself ?
Have you ever felt some much love from strangers ?
Have you ever felt the peace coming from the mind of all creatures around ?
Have you ever been so happy, that you can wear this feeling like the most beautiful dress ?
Have you ever been so shiny that even the sky want to touch you ?
Have you ever felt more amazing, tempting atmoshpere ?
Have you ever felt like home on place seen for first time ?
Have you ever touch so many people with your smile ?
Have you ever met so many happy spirits ?
Have you ever felt so responsible for your life ?
Have you ever realise that they are many like you ?
Have you ever felt that to be strange is not strange ?
Have you ever dance from morning to evening to morning ?
Have you ever kissed so soft white lips ?
Have you ever felt like part of the universe,part of every person ?






Monday, April 16, 2012

От гледна точка на точката няма и смисъл.

Аз съм улица 27-ма.
Или съм на улица 27-ма.
Незнам къде е това.
Преди улица 28-а.
След улица 26-а.
Незнам дали идвам от 1-ва или се връщам.
Незнам дали някога съм бил или не.
Незнам защо или как.
Знам само къде.
На улица 27-ма.
Случайно.
Какво е нужно да оцелея.
Вода, цигари, кибрит, коприва и таратор.
Но това не ме прави щастливо.
Незнам дали помага и за оцеляването.
Косата и ноктите ми растат.
Значи съм жив.
Кожата ми остарява, дупето ми наедрява.
Значи времето минава.
Или виждам извън човешкия обзор.
Или нищо не виждам.
С труд ли се създават успешни хора.
Или с късмет.
Пътувам из различни светове.
А се блъскам на едно и също място.
Виждам, че светът умира.
И искам все повече да живея, за да съм част от смъртта му.
Обичам водата да ме пречиваства.
За да ставам мръсна пак , когато изсъхна.
Да, мръсна съм.
Имам история.
Няма да ме вземат в никоя секта.
Или поне не в тази на нормалните хора.
Скапани американци се правят на гурута.
Не, мерси.
Имам си мозък, вървете на майната си.
Ако виждаш несъществуващи неща,
значи те съществуват.
Нищо никога не се губи.
А от гледна точка на точката няма и смисъл.
Те няма да дойдат за агнетата.
А аз съм на или съм улица 27-ма .
Тук няма агнета.

Sunday, April 1, 2012

Писмо от Ж. Л.

''Бях на лекар - гинеколог. Каза ми че матката ми е изкривена на една страна, станало от някакво заболяване, което даже не съм усетила. И изведнъж ми просветна, докато се прибирах . Светна наистина нещо, не в небето или на улицата , а вътре в мен. Стоях на тротоара на ъгъла на 'Константин Величков' и 'Сливница' и гледах как няколко облака се борят да закрият слънцето, сякаш от това зависи дали ще оцелеят. Гледах минаващите, забързани хора, които излизат от метрото, някои млади и красиви, други-сакати и грозни, а някои- просто отсъстващи, сенки на тела, облечени , запълващи пространството, като пълнеж. Пълнеж, точно това сме, са, ние, те...
Мирише на скара.
И  този момент стана осветляването, като облъчена от атомна сила, за малко щях да падна на плочките. Видях си лицето, отразено в стъклото до надписа за дюнер. Видях това младо и свежо лице, видях как се сбръчква, как изгнива.
Всички ще умрем. Жената, която твърдо стъпва с високите си токчета и размята дупе- труп. Измацания продавач на скара, миришещ на мъртви животни- труп. Двойката слепи, които опипват с бастуните си стълбите- трупове. Водачът на трамвая - труп. Хубавият мъж с голямото куче- труп. Аз - труп.
Но колко мислят за това? Сигурно само аз. Но тази истина ме блъсна като камък, хвърлен от космически кораб. Нищо няма смисъл, никога не е имало и никога няма да има. Всички са обречени, още с раждането си. Защо тогава прекарваме живота в притеснения, страхове, стремящи се към всеобщото одобрение на тази променлива константа- човека.
Нищо няма смисъл. Нищо друго, освен матката ми.
Тя изведнъж заживя свой собствен живот. Оказа се, че е най-важното нещо не само в моя живот, но и на цялото човечество. Матката ми. Защото от там ще излезе мещо, което също ще умре. Знам това. Но от това нещо ще излезе друго. И то ще умре. Но от него ще излезе друго. То може да умре, а може и да спаси всички други. Как го знам ли? Просто чувствам, че от моята матка тръгва спасението на света.
След като се знае това- защо хората ме подминават, не ми правят място да седна. Нима не съзнават важността ми. Всъщност не моята. Нейната важност. Под гърдите ми и над срамните ми уста се крие Отговорът.
Гърдите ми започнаха да ме сърбят. Много особенно чувство. Както когато си  мисля за нещо еротично, се възбуждам. Само че сега , осъзнала важността си, тя искаше вече бебе, което да суче. Предусещаше го, а липсата на бебешки уста усилваше чувството на сърбеж и неприятното стискане на сутиена.
Така поведена от матката си , тръгвам да търся мъж- приятел за мен, и осеменител за нея. Пожелайте ми успех. От това зависи живота на бъдещото човешко поколение.''
Ж.Л.

14

Винаги съм бил обсебен от смъртта. Докато все още имах телевизор, любимото ми беше да гледам новините в началото, когато съобщават за разни бедствия, колко хора са умрели и по какъв начин. Не че исках да умра, просто не исках да живея.
Спомням си една случка, точно една седмица преди да го срещна. Него. Но за него малко по-късно.
Возех се в 213 . Всяка една малка подробност се е запечатила в мозъка ми като мръсотия, която не мога , а и не искам да изчистя, защото ми напомня колко щастлив съм сега. Шофьорът слушаше Радио ‘’Нова’’ . Не приличаше на типичен водач на 213. Пред мен стоеше жена с рошава шапка и още по-рошава коса. До мен ученичка , на около 15 или 16, с късо яке, под което виждах голия й корем и изпъкналото пъпче. Миришеше хубаво. Изведнъж рейса спря и замириса на изгоряло. Веднага в главата ми изскочиха новините:
‘При ужасен инцидент на Цариградско шосе в столицата, автобус от градската мрежа се самозапали и всичките 63 души са умрели в големи мъки. Все още се разследва случаят, но се работи по версията, че в автобуса са били събрани потенциални самоубийци, които са предизвикали пожара със самоубийствените си мисли’. Замислих се защо пък ученичката ще иска да умре, може би несподелена любов или двойка по Биология. А рошавата лелка- може би прекалено висока такса за парно. Шофьорът сигурно мрази работата си. Все основателни причини, да не ти се живее. А въобще има ли такова нещо като основателна причина да ти се живее?
Естествено нищо от това не се случи, просто рейса отвори врати и ние излязохме на снега да чакаме следващия. Но след като не се сетих за нито една причина, която да ме задържа тук, седмица по-късно направих опит за се самоубия. И така срещнах Него.
Той е лекар в болницата, където са ме откарали след ‘инцидента’. Не помня името му. Има някакъв чар и обаяние, не можеш да му откажеш нищо. Никога не съм мислел че съм гей, всъщност не съм, просто го обожавам, искам да му услужвам, да му доставим удоволствие, да коленича пред него и да изпълня всяка заповед.  Аз, който никога не съм обичал, за пръв път в живота си обикнах.
Бих дал всичко за него. Още си спомням първият път, когато го видях.
-Здравей, хубавецо. Аз ще съм твоят лекар. Докарали са те вчера в безсъзнание. Но се радвам да ти кажа, че вече си стабилизиран. Чудно е как понякога 1-2 клизми, могат да спасят живот. Сега ми кажи защо си взел всичките тези хапчета, нима не искаш да живееш?  
И аз му казах  всичко, за себе си, за това че на 30 вече се чувствам много уморен, за подигравката на майка ми да ме кръсти Божидар и после да ме изостави, за детето ми, което също ще отрасне в дом, за случката с автобуса. Той разбира се вече знаеше всичко, но явно е разбрал че имам нужда да го кажа на глас.
-Ти наистина си  дар, не се съмнявай в това. И нищо, от това, което ти се е случило не е случайно или пък толкова лошо. Как иначе щеше да ме срещнеш? Аз не ходя по магазини или кина, не пия по барове и не се разхождам сред природата. Но ако се съгласиш да работиш за мен, ти ще правиш тези неща, ще имаш всичко, което някога си искал- признание, власт, пари. Ако разбира се не искаш, мога да ти помогна да се избавиш от живота още сега. Една секунда и ще си мъртъв, а аз ще оформя документите ти за погребението, както го искаш. Ти избираш. И разбира се мога да направя това, защото аз съм Смъртта.
Никога не съм вярвал в Бога или Дявола, в ангелите и всички религиозни глупости, които ти дават изкуствена надежда че има смисъл, дори в страданията. Но на него му повярвах веднага. Знаех, че е истина всичко, което ми каза, разбрах че цялото ми мизерно съществуване е имало за цел да се извися достатъчно за тази среща. А когато ме докосна с нежната си ръка, почувствах как сълзи се стичат по лицето ми и да се кълна, че ще направя всичко, което поиска от мен.
Така започнах да работя за Смъртта. Оттогава минаха 15 години, най-щастливите ми години. Той е всичко за мен. Както ми обеща имам всичко, което искам власт, почит, пари, жени, но най-важното е че го имам в живота си. Нищо не е по-блажено  от момента, в който го видя за да ми даде следващата поръчка или доволен от мен се наведе и ме целуне , а очите му блестят от страст.  Понякога се случва да не се видим с месеци, когато трябва да отида в Азия или Африка и това ме съсипва. Но всичко зависи от поръчките. Поръчките се правят от една жена, която прилича на скандинавка- висока, руса, с онази студена красота и доза надменност, присъща на северните народи. Виждал съм я само два пъти. Първият малко след като приех работата, явно той е искал и тя да ме одобри. Спомням си че остави в мен едно мръсно чувство, начина по който ме гледаше, сякаш преценява дали ръцете ми са прекалено къси за тялото ми.  Не  каза нищо. Само веднъж се осмелих да я погледна в очите и повече не посмях. Там нямаше нищо, просто очни ябълки, никакви емоции, като мъртва. Единствено това че от време на време мига, пречи да решиш че е мъртва. По-късно разбрах, че е наистина такава. В смисъл, не че е мъртва, просто не е жива.
Как така ли? Еми, много просто. Тя и другите като нея са само тела, тела, съшити от различни части, които аз събирам. Той ми дава списъци с хора, които не искат да живеят, потенциални самоубийци, хора, за които никой не го е грижа, хора, като мен преди да го срещна. Аз ги издирвам, сприятелявам се с тях и ги убеждавам да умрат.  След това вземах частта, която ми е  поръчана. Тя поръчва частите, в зависимост от какво тяло се нуждаеше в момента. Понякога е доста трудно, когато имам поръчка за дребни неща- око, уста, или определена бръчка или бенка, защото не трябва да повредя нищо. В началото не бях много сръчен. Най-обичам големите и по-груби поръчки като коляно или прасец, ръка или дупе. Целта е да се създадат напълно нови тела, които никои да не познава, за да може да приютят съществата като нея. Така и не разбрах какви са те, но и честно не искам да знам. Знам само че са много, прекалено много, понякога се питам дали ще останат истински хора след време. Но и не ме интересува, защото хората са слаби и противни, само оплакващи се, завиждащи и нисши. Може би пък е по-добре всички да станат като нея.  Не искам и да знам, важното са само моментите, които имам с Него. 
От първо разбира се ми беше неприятна частта с кръвта. Гадеше ми се от мириса й. Спомням си първата си поръчка. За женски стъпала .  Трябваше да отида близо до морето в едно село  и да се срещна с една жена. Беше сравнително лесно, защото тя беше готова да умре, просто й липсваше куража да го направи. Тъй че аз й помогнах. Живееше в една малка мизерна къща и гледаше кокошки , които наричаше с имена. Любимата й беше Покахонтас, говореше и с часове, убеждаваше я колко е хубава. Имала син, който се забъркал с някакви групировки и след като разпродал почти всичкото й имущество, го вкарали в затвора и там при неясни обстоятелства умрял. Мъжът й я изоставил веднага след като тя забременяла. Имала само една сестра, която се самоубила преди много време. Никой нямаше да скърби за нея, всички в селото я мислеха за луда и отбягваха още след като се разчу за сина й. Пък и нямаше да е странно, ако и тя умре по своя воля след като вече е имало подобен случай в семейството й. Така че смятам, че й направих услуга. Сприятелих се с нея, казвах колко красива е наистина Покахонтас и така веднъж докато ядяхме диня на двора я попитах дали не й се иска всичко да свърши, дали не иска да умре. Повечето хора биха ме погледнали с изненада и укор, но не и тези, които бяха в списъците. Те бяха узрели за тази мисъл, трябваше им малък тласък. Аз ги разбирах, защото и аз бях такъв преди. Ако някой беше дошъл при мен, и ми беше казал същото, щях да съм му благодарен. Убедих я и й помогнах да се удуши на двора, на дървото, под което бяхме яли онзи ден. Докато я гледах как се гърчи и посинява, как живота я напуска, осъзнах колко е лесно да умреш. Трудното беше да живееш. За един кратък миг ми се прииска да скоча и да отрежа въжето. Но защо? Нима тя имаше причина да живее? Нима нямаше и сама да го направи, ако не бях там?  Пък и как можех  да го разочаровам.  Оттогава пред мен са умрели толкова много хора, че понякога си мисля че няма ясна граница между живота и смъртта. Няколко секунди без въздух и вече те няма. Няма ги страховете ти, мечтите, гласът и мирисът ти, кой може да каже че въобще някога те е имало. Някакъв регистър. Ами ако той изгори, ти наистина не си съществувал. Хиляди, милиони хора се раждат и умират всеки ден. Кой си ти да си по-специален? Ти си само потенциална поръчка, име в списъка ми.




Thursday, October 20, 2011

ХеХеХе Fuck U

http://www.youtube.com/watch?v=IPZuYwYxnL4


Пея си това, защото съм сама,
а ти отиде пак там бла-бла-бла
....

От 2 към по-малко от 3

Обичам да чета безплатни вестници докато вървя по улицата.
И така днес разбрах излючително важни неща, за които можех да остана сляпа, ако не беше супермаркета като как да се предпазя от цистит, каква профилактика да прилагам, за да избегна остеопорозата, и още за запека и агресията, за умората и чадъра. Но освен това разбрах и нещо друго, от личен характер, колко неща мога да върша едновременно без непременно това да свърши с ... е знам ли.!? Понякога се чудя на самата себи си, каква супер жена съм, хаха, добре звучи, а? Дейностите, които извършвах, не по азбучен ред, а на случаен принцип:
1) пресичане на Т- образно кръстовище без светофар, в близост до Бизнес парка около 18.00 часа- няма нужда да обяснявам- огромни коли с малки глави, който гледат към светлото си бъдеще, в името на което са готови да минат през теб и само да те пустосат, че си изцапал с кръвта си предното огледало
2) преглеждане на вече споменатия вестник, честно колко информация научих, жалко че почти всичко забравих (много трева), но си спомням, че дограмата пази освен от студ, и от клюки, а това ще ми е полезно следващия път, когато крещя по мечето си (имах котка, по която крещях, но тя се разгони и така)
3) пушене, мда пуша навън, за да не мирише вътре, а вън кой го е грижа, нали е общо
4) гризене на ръцете, но държа да подчертая на кожичките, ноктите ги отказах вече, много съм горда
5) поздрав на минаващ самолет, имам го този навик от малка, но тогава не минаваха толкова много самолети, тъй че сега ми е доста трудно да поддържам това задължение, общо взето прекарвам почти около 2 часа на ден в махане, добър фитнес, пък и не се знае кога ще ме забележат отгоре
6) изнориране на група младежи на видима възраст 13-14, които явно смятат, че трябва вербално, а и невербално да покажат недоумение от избора ми на облекло- шотландско два номера по-голямо сако, зелен клин, дебели хавлиени сини чорапи, преливащи от гуменки, не съвсем скъсани и пола до под коленете с малки кръгли огледалца. Е, може и да нямах време да си измия косата или да изтискам пъпката на бузата си, но отивам до магазина, не на...оф, защо въобще ви се оправдавам!!!
7) водене на разговор с майка ми по телефона, по въпрос за вечерята, която ще правя,  купих бутер тесто и локум, ще бъде изненада. Но не знаех че тестото ще се размръзва толкова време, не правя всеки ден локумки, та сега докато си пиша тук, си го попипвам, ама все същото- студеноооооооо, като сърцето на любовта
8) потънала в дълбок размисъл, колко нещастна и самотна се чувствам, даже за секунда ми се мерна в акъла, че може ми съм сама, защото:
                1) чета безплатни вестници, а не например aha.bg
                 2) пуша настървенно, но не секси, ох как ми се иска да мога да изпускам дима от устата си като ретро мадамите с черен грим и съблазнителен поглед
                   3) гризене на ръце, въпреки че това не е никаква причина, нали?
                       4) факта, че махам на самолетите, ама на мода са лудите мацки май
                           5) карираното сако и пъпката и косата и зеления клин и хавлиените чорапи и не съвсем скъсаните гуменки
                              6) само мама ми се обажда по телефона
                                  7) много мисля

                                                     


  Но бързо отхвървям тези мисли, сама съм защото хората са глупави, да ходят друг да им прави локумки.                 


TV

Обичам да си гриза устата, и после да ям лимон.
Обичам и ментата.
Защото е зелена,
защото е лютива,
защото ме събужда,
защото ме възбужда
и защото не мириша на мърша.
А като порастна и стана съвсем зелено човече искам да ме биеш с камшик от оранжев въздух.
Вечно , а и все още ме притеснява това- лоша ли съм или да.
Сърцето ми подскача зад червен сутиен .
Иска ми се да хвана дете за ръка и да тръгнем за бонбони.

Friday, August 19, 2011

Покахотнас седи на трикрако столче и яде диня- бавно чисти семките все едно са малки бръмбарчета в пустиня. Покахотнас е много умна, тя е моето вдъхновение .

Wednesday, August 17, 2011

Cosmo

Черният ти грим ми напомня за вторият път, когато се извиних.
И пак е зима - време, в което се чудиш как да убиеш времето .
И аз пак не ставам за приятел, близък или просто за ей така.
Това е краят и това е началото му.
Това е цялото и това е част от него.
Мразя когато косата ти се развява и от ръцете ти излазват огнени кръгчета.
Даже не те харесвам. Но ти завиждам.
Защото си в средата до него.
А той е истината.
Грешка на природата - песен за довиждане.
Само ако можех да се събудя,
да го измъкна от невинната течност, давеща желанието за обич.
Но пак ще си на задната седалка,
в кола, карана от бебе - как ли?
За по-лесно да откриеш горчивият край.
А фара,
той вечно ще се поклаща- за да знаеш. че никога не можеш да го стигнеш

Tuesday, August 16, 2011

Abusus non tollit usum( Злоупотребата не изключва употребата)

Born not in the wrong time.
Born in the wrong body.
Don't ask from me to scream it out.
Because everything will go black.
Will you drink blaze from my breast?
Will you swim in my sea of pitch?
Will you wake up every morning with the twilight?
Can you live in the dark circle?
There is nothing possible.
No robe hold the Universe.
Can you have me and hold me?
Can you eat your dinner with the shadows of the damned faces?
Can you breath with sewn eyes?
It have been too long wrong to fight it.
Can you orintate only by the lightning?
I can kill you.
But if you drink me i can show you my world.

Wednesday, August 10, 2011

Без трите братя

  • Цигара след цигара след цигара догаря,

  • грозота, тъпота, мъчнота, и все така .

  • И даже вече ноща не е черна, осветена от минаващи коли ( Мамка ви! ) и реклами за бира и далечни мечти.

  • А ако само нефта ми беше приятел, в море от звезди щях да се къпя,

  • в позлатени чаши за шампанско ракия щях да пия.

  • Но вместо това с черни нокти на краката,

  • в кухите очи на смъртта надничам из музея.

  • И ако мислите че е лесно, елате вие с три плитки на главата,

  • да обясните че не сте змея- змията.  


  • Sunday, August 7, 2011

    Провалът е първата стъпка към успеха - нещо мотивиращо

    Апатично. Плановете ми се провалиха. Реших, че е време за нещо мотивиращо. И така разбрах, че провалът е провал само ако не опиташ пак.
    Ето и няколко личности, които не са се отказали .
    Ейбрахам Линкълн -  кой би си помислил, че шестнадесетият президент на САЩ е участвал във война като капитан и се е завърнал като редник. Провалите му не спират тук. Опитал се да започне няколко бизнеса и се провалил във всичките си опити.

    Уинстън Чърчил - спечелилия Нобелова Награда, избран два пъти за министър-председател на Англия не винаги е бил успешен. За Чърчил училището не било никак лесно и повторил 6 клас. След училище следвали доста години, в които се провалял в политиката. Бил побеждаван на всички избори, но накрая успял да стане министър председател на 62 годишна възраст.
    Уолт Дисни- трудно ми е да си представя свят без Мики Маус или че филмите му някога не са били успешни . Но той е бил уволнен от редактор на вестник, защото „му липсвало въображение и нямал добри идеи.“ След това Дисни стартирал няколко други бизнеса, които бързо се провалили и той фалирал.

    Фред Астер -  считан за танцьора, оказал най-голямо влияние на жанра мюзикъл, на първия си кастинг получил листче, на което пишело: „Не може да играе. Не може да пее. Почти плешив. Може да танцува мъничко.“
    Чарли Чаплин -  в началото сценаристите отхвърляли идеите му, защото според тях били прекалено безсмислени, за да са интересни.

     Мерилин Монро -  агентите в модните агенции и казвали, че е по-
                                           добре да си търси работа като секретарка.
    Винсънт Ван Гог - през живота си Ван Гог е продал само една картина, и то на приятел за много малко пари. Ван Гог не е имал успех докато е бил жив, но продължил да рисува и успял да нарисува над 800 картини, които сега се продават за стотици милиони.
    Стивън Кинг -  първата му книга, трилърът „Кери“ получил 30 отказа, което го накарало да я хвърли в кофата. Жена му го накарала да я намери и да пробва отново, което било причина за успеха. С над 100 издадени книги, Кинг е един от най-продаваните автори.
    Бийтълс - когато са започвали, звукозаписна компания им казала, че няма да успеят. Казали са им: „Не харесваме звученето ви, а и китарата вече е прекалено изтъркан инструмент.”
    Майкъл Джордан -  най-добрият баскетболист на всички времена е бил изхвърлен от училищния си отбор.

     

    Снежинка и цивилизацията

    Моята Снежинка обича да върви по улицата на своето мълчание
    и да си представя, че хората могат да говорят.
    Върви и зиме и лете по чехли,
    какво са няколко изгубени пръста?
    Минава покрай големи, сиви бункери с още по-големи светещи букви.
    Толкова са ярки, премигването им директно се плъзва през челото й и намира път към мозъка й.
    Изпълват със студената си светлина не само нощта, но и деня.
    Като че ли и слънцето изчезва под дългите лъчи на цивилизацията.
    И  се спира моята Снежинка да погледа изкуствения блясък, привиква с него и повече нищо друго не може да види.
    Няма слънце и небе, няма птича песен и мирис на море.
    Само свят на град, блок след блок, архитектурна красота.
    Но защо пък не?!
    Може и да е изкуствено,
    но нали всичко, в което вложиш смисъл става истинско.
    Какво по-истинско от смрадта на града
    и страха, да не се върнем назад, към корените си, към природата, да не сме в крак с времето.
    Кое време, питаше преди моята Снежинка?
    Сега вече не пита, сега е част от него.
    А и престана да е моята Снежинка.
    Сега е само малко жълт сняг под балкона.