От гледна точка на точката няма и смисъл.

Аз съм улица 27-ма.
Или съм на улица 27-ма.
Незнам къде е това.
Преди улица 28-а.
След улица 26-а.
Незнам дали идвам от 1-ва или се връщам.
Незнам дали някога съм бил или не.
Незнам защо или как.
Знам само къде.
На улица 27-ма.
Случайно.
Какво е нужно да оцелея.
Вода, цигари, кибрит, коприва и таратор.
Но това не ме прави щастливо.
Незнам дали помага и за оцеляването.
Косата и ноктите ми растат.
Значи съм жив.
Кожата ми остарява, дупето ми наедрява.
Значи времето минава.
Или виждам извън човешкия обзор.
Или нищо не виждам.
С труд ли се създават успешни хора.
Или с късмет.
Пътувам из различни светове.
А се блъскам на едно и също място.
Виждам, че светът умира.
И искам все повече да живея, за да съм част от смъртта му.
Обичам водата да ме пречиваства.
За да ставам мръсна пак , когато изсъхна.
Да, мръсна съм.
Имам история.
Няма да ме вземат в никоя секта.
Или поне не в тази на нормалните хора.
Скапани американци се правят на гурута.
Не, мерси.
Имам си мозък, вървете на майната си.
Ако виждаш несъществуващи неща,
значи те съществуват.
Нищо никога не се губи.
А от гледна точка на точката няма и смисъл.
Те няма да дойдат за агнетата.
А аз съм на или съм улица 27-ма .
Тук няма агнета.