Покахотнас седи на трикрако столче и яде диня- бавно чисти семките все едно са малки бръмбарчета в пустиня. Покахотнас е много умна, тя е моето вдъхновение .

Cosmo

Черният ти грим ми напомня за вторият път, когато се извиних.
И пак е зима - време, в което се чудиш как да убиеш времето .
И аз пак не ставам за приятел, близък или просто за ей така.
Това е краят и това е началото му.
Това е цялото и това е част от него.
Мразя когато косата ти се развява и от ръцете ти излазват огнени кръгчета.
Даже не те харесвам. Но ти завиждам.
Защото си в средата до него.
А той е истината.
Грешка на природата - песен за довиждане.
Само ако можех да се събудя,
да го измъкна от невинната течност, давеща желанието за обич.
Но пак ще си на задната седалка,
в кола, карана от бебе - как ли?
За по-лесно да откриеш горчивият край.
А фара,
той вечно ще се поклаща- за да знаеш. че никога не можеш да го стигнеш

Abusus non tollit usum( Злоупотребата не изключва употребата)

Born not in the wrong time.
Born in the wrong body.
Don't ask from me to scream it out.
Because everything will go black.
Will you drink blaze from my breast?
Will you swim in my sea of pitch?
Will you wake up every morning with the twilight?
Can you live in the dark circle?
There is nothing possible.
No robe hold the Universe.
Can you have me and hold me?
Can you eat your dinner with the shadows of the damned faces?
Can you breath with sewn eyes?
It have been too long wrong to fight it.
Can you orintate only by the lightning?
I can kill you.
But if you drink me i can show you my world.

Без трите братя

Цигара след цигара след цигара догаря,

грозота, тъпота, мъчнота, и все така .

И даже вече ноща не е черна, осветена от минаващи коли ( Мамка ви! ) и реклами за бира и далечни мечти.

А ако само нефта ми беше приятел, в море от звезди щях да се къпя,

в позлатени чаши за шампанско ракия щях да пия.

Но вместо това с черни нокти на краката,

в кухите очи на смъртта надничам из музея.

И ако мислите че е лесно, елате вие с три плитки на главата,

да обясните че не сте змея- змията.  

Провалът е първата стъпка към успеха - нещо мотивиращо

Апатично. Плановете ми се провалиха. Реших, че е време за нещо мотивиращо. И така разбрах, че провалът е провал само ако не опиташ пак.
Ето и няколко личности, които не са се отказали .
Ейбрахам Линкълн -  кой би си помислил, че шестнадесетият президент на САЩ е участвал във война като капитан и се е завърнал като редник. Провалите му не спират тук. Опитал се да започне няколко бизнеса и се провалил във всичките си опити.

Уинстън Чърчил - спечелилия Нобелова Награда, избран два пъти за министър-председател на Англия не винаги е бил успешен. За Чърчил училището не било никак лесно и повторил 6 клас. След училище следвали доста години, в които се провалял в политиката. Бил побеждаван на всички избори, но накрая успял да стане министър председател на 62 годишна възраст.

Уолт Дисни- трудно ми е да си представя свят без Мики Маус или че филмите му някога не са били успешни . Но той е бил уволнен от редактор на вестник, защото „му липсвало въображение и нямал добри идеи.“ След това Дисни стартирал няколко други бизнеса, които бързо се провалили и той фалирал.

Фред Астер -  считан за танцьора, оказал най-голямо влияние на жанра мюзикъл, на първия си кастинг получил листче, на което пишело: „Не може да играе. Не може да пее. Почти плешив. Може да танцува мъничко.“

Чарли Чаплин -  в началото сценаристите отхвърляли идеите му, защото според тях били прекалено безсмислени, за да са интересни.

 Мерилин Монро -  агентите в модните агенции и казвали, че е по-

                                       добре да си търси работа като секретарка.

Винсънт Ван Гог - през живота си Ван Гог е продал само една картина, и то на приятел за много малко пари. Ван Гог не е имал успех докато е бил жив, но продължил да рисува и успял да нарисува над 800 картини, които сега се продават за стотици милиони.

Стивън Кинг -  първата му книга, трилърът „Кери“ получил 30 отказа, което го накарало да я хвърли в кофата. Жена му го накарала да я намери и да пробва отново, което било причина за успеха. С над 100 издадени книги, Кинг е един от най-продаваните автори.

Бийтълс - когато са започвали, звукозаписна компания им казала, че няма да успеят. Казали са им: „Не харесваме звученето ви, а и китарата вече е прекалено изтъркан инструмент.”

Майкъл Джордан -  най-добрият баскетболист на всички времена е бил изхвърлен от училищния си отбор.

 

Снежинка и цивилизацията

Моята Снежинка обича да върви по улицата на своето мълчание
и да си представя, че хората могат да говорят.
Върви и зиме и лете по чехли,
какво са няколко изгубени пръста?
Минава покрай големи, сиви бункери с още по-големи светещи букви.
Толкова са ярки, премигването им директно се плъзва през челото й и намира път към мозъка й.
Изпълват със студената си светлина не само нощта, но и деня.
Като че ли и слънцето изчезва под дългите лъчи на цивилизацията.
И  се спира моята Снежинка да погледа изкуствения блясък, привиква с него и повече нищо друго не може да види.
Няма слънце и небе, няма птича песен и мирис на море.
Само свят на град, блок след блок, архитектурна красота.
Но защо пък не?!
Може и да е изкуствено,
но нали всичко, в което вложиш смисъл става истинско.
Какво по-истинско от смрадта на града
и страха, да не се върнем назад, към корените си, към природата, да не сме в крак с времето.
Кое време, питаше преди моята Снежинка?
Сега вече не пита, сега е част от него.
А и престана да е моята Снежинка.
Сега е само малко жълт сняг под балкона.

Най - обичам леба и да се еба(продължение на Лайна, лайна, лайна. Това поезия ли е? Ами дааа...)

Мирише на рол-он Нивеа. От тея за чувствителна кожа. Коза тъкмо излиза на среща, а нали е прочут тираджия- поет не може да си позволи да мирише на пот, та затова използва моята Нивеа. За чувствителна кожа.
И така вече 10 дни живея у Коза. Не е зле. Книгата все още не съм я почнала. Но затова пък всеки ден ям кУрнишони. И котето не го взех, ама достатъчно домашни любимци си имаме. Мравки, хлебарки, паяци и един мишок. Коза не ми дава даже мухите да убивам, та си ходя на червени петна от комарите (август е).
- Много си си добра така, малко червено за цвят, че както си ми пребледняла, то ще да е от ветарството ти де. Ами нищо, никой не избира как да се роди.
Душа човек е тоя Коз.
А иначе от скоро си отглеждаме и една друга маца, мацата на Коза. Мацата дотърча от Курново като разбра че с него ще живее писателка от София, за да напише книга за него. Първите думи на мацата :
- Уф, ама я как се изпопретеснех.  А то, уна е много неила,бе.
- То може ли красота и ум в едно, а?
- Уф, ама уна гледа като прецицала, бе Козленце . Я си виках , преди да я видим де, че ша я бия като маче у дирек, ама уна се врати като блъа у гащи.
- Аз отивам да съчинявам поезия у кенефа, а вие да станете приятелки докато се мъча.
Маца със замах се хвърля на врата на Коза. Сега разбирам защо и вика Мацо, въпреки че по-прилича на дива котка. Но Маца е само галено от Маратонка- едната й баба била Мара, другата Тонка.
-Сакаш ли любеница?
-Аз ще пиша книга за Коза.
-Да знаеш, Козленцето е мое. Дай тавъта.
- Аз почти съм завършила университет.
- Да внимаваш, да не взема да те смърцафляцам.
- Имах и гадже преди време.
- Тиа пътища дека си ги тръгнала, я веке се връщам и са ги насрале, а ти потичваш и нюшкаш.
-Ъ.
- Видиш ли те тая коса, я  съм дала за нея 80 -така .Маалии.
И развява жълтеникаво- кафява проскубана маса. И налива мента върху две мравки в чаша. Ако я види Козленцето й...
-Оно я саката ли съм, ква съм та не моа си ода пеш. Те това му викам аз на моя за първи път. А он издул ми ти онеа джобове, къде с пачки, къде не и вика: '' Или сабя на кръс, или уй у гъз''.
-Ъъъ. Имаш ли братя и сестри?
- Та разбрах язи тогъв, че то Козленцето е за мене. Ама се праам и викам: ''Я моо ода а си бегам, а моо да бегам да си ода.''
- Какъв беше любимия ти предмет в училище?
- Она Любето вика, остави го тоя пустиняк, ама я не.
- Искам да живея в къща с алуминиеви прозорци.
- Токъз на Любето братчеда вика, он ме сакаше де, ама вика, че ша отнесе Козленцето кат куцо пилет домат, ама я мноо му не вервам, он оди кат откачена вратница.
- Ъ.
-Я пини ментичка тука, уф па тея гадинки, нищо де, че гледаш като прецицала.
- На  мен любимите ми цветя са зюмбюлите.
-Малии цвеке, па цвеке. Цело село да сере, не мое ти напълни устата.
- Виолетовото към семейството на лилавото ли е  или на червеното ?
-Он на Любето браа кат малки ми вика, я фани ма за шпеко, а я му викам да го нацурам на баба ти у путишляку със се валняжу, та здвезди да й додат със се куру.
-Можеш ли да правиш миш-маш , ама без яйца?
- А он ми вика, я па ти, у глъвътъ  кат карбуратор, а я му викам айде стига кофплименти, ша ма дзифтараш ли а си дигам гащите?
-Мислиш ли че ушите ми стърчат?
-Уф, я преди Козлето си викам ча са ми изтропат сандалете, ама он ми е сега любофта. Мали...
-Гледах вчера гей - порно.
-То даа уй да му го набиеш, ми то акъл.
Влиза Коза.
-Мравка бяга под килима, че й свършил аулина , а от аспирина главата й се откиня.
След 10 дни с Мацата и Козлето вече ми се иска да се запозная с Ицето.

Лайна, лайна, лайна. Това поезия ли е? Ами дааа...

Миреше на загорели пуканки. Явно 15 минути в микровълновата са им много, но пък за 10 половината си остават на циганчета, както казва баба.
Коз подхвърля пакета с пуканки от ръка на ръка и сърдито ме гледа:
- Е що не ги спря? То вие, завършилите универитет за голяма работа се имате, ама едни пуканки не може да уврите.
Тук идва да почертая, че не съм завършила, за жалост на семейството, и второ в момента съм локализирана в квартирата  на Коза, който обеща да ми разкаже за професията си на тираджия- поет. Защото аз обмислям кариера на бездомен писател, та малко акъл от първа ръка няма да ми е излишен.
- Е, мацко с тея очила много инДелегетно го даваш, ама бая  кьорава си като гледам, да взема да те запозная с Ицко- много му е малък завалията, ама то с твоето увеличение, ще ти се види като негърски пишльок.
- Кажи нещо твое.
- Лайна, лайна, лайна,  това поезия ли е?Ами дааа.
- Ъ.
- На, хапни пуканки, добре ще те изкарат, да смъкнеш малко това шкембе. Па да вземеш и да си обръснеш краката, че то Ицето много не си пада по родопски одеала. А?
- Коз, щоти ти викат Коз?
- Абе поназнайваш ли то некой дето ще иска да ме издаде там по Софията?
- Знам една японка. Имаш ли салата ''Снежанка'' ?
-Под леглото има каса с кУрнишони.
- Искам да напиша книга за тебе, мога ли да живея тука?
- Тестове трябва да минеш.
-Ъ.
- Колко коза можеш да свиеш, докато се изпикая?
- Колко бири си изпил?
- Ти първото на второто ли избираш или второто на първото?
- Уф, тея кУрнишони много мръсни.
- Е, зависи за к'во са ти.
- Кой ти е любимия писател?
-  Ти си роза, ти крем , ти си рядко щастие за мен. Хахаааа
Тук прекъсваме интевюто, заради пристъп на Коза, по време на който стаята е огласена от бурен смях, няколко пръдни, две-три псувни .
-Ех, Ценка...или Пенка ли беше...като млад сичко помнех кат бивол, сега съм само разгонен кат коч. Сеащаш ли се, а?
-Ъ.
-Правилно, правилно. Умно момиче си ти, малко космато, ама гледай козичката у вимето, не у ...как беше?
-Ъ.
-Аз пиках ли, че нещо простата ме свива. Гледай к’во измислих – ще направя магнитни напростатници, само кви пари ще падат. Дай 300 лева и те правя сътружник. А?
-Харесах си едно коте, може ли и то тука да живее, за книгата де, за вдъхновение...
- Ицето веднъж се опита да ебе една овца, славно беше, да взема да му се обадя, ша те хареса.
- Мога да правя бисквитена торта и картофена салата.
-Книгата да я кръстиш така- ОТ КОЗ ПО-ЛОЗ НЕМА. А? Прасниално, а?
- С нещо биографично трябва да започна.
- С кюфтетата как си?
- Вегератианка съм.
-Заразно ли е?
-Не.
-Ааа, е нищо, то медицината много е добра сега, все ше ти намерят лек.