Миреше на загорели пуканки. Явно 15 минути в микровълновата са им много, но пък за 10 половината си остават на циганчета, както казва баба.
Коз подхвърля пакета с пуканки от ръка на ръка и сърдито ме гледа:
- Е що не ги спря? То вие, завършилите универитет за голяма работа се имате, ама едни пуканки не може да уврите.
Тук идва да почертая, че не съм завършила, за жалост на семейството, и второ в момента съм локализирана в квартирата на Коза, който обеща да ми разкаже за професията си на тираджия- поет. Защото аз обмислям кариера на бездомен писател, та малко акъл от първа ръка няма да ми е излишен.
- Е, мацко с тея очила много инДелегетно го даваш, ама бая кьорава си като гледам, да взема да те запозная с Ицко- много му е малък завалията, ама то с твоето увеличение, ще ти се види като негърски пишльок.
- Кажи нещо твое.
- Лайна, лайна, лайна, това поезия ли е?Ами дааа.
- Ъ.
- На, хапни пуканки, добре ще те изкарат, да смъкнеш малко това шкембе. Па да вземеш и да си обръснеш краката, че то Ицето много не си пада по родопски одеала. А?
- Коз, щоти ти викат Коз?
- Абе поназнайваш ли то некой дето ще иска да ме издаде там по Софията?
- Знам една японка. Имаш ли салата ''Снежанка'' ?
-Под леглото има каса с кУрнишони.
- Искам да напиша книга за тебе, мога ли да живея тука?
- Тестове трябва да минеш.
-Ъ.
- Колко коза можеш да свиеш, докато се изпикая?
- Колко бири си изпил?
- Ти първото на второто ли избираш или второто на първото?
- Уф, тея кУрнишони много мръсни.
- Е, зависи за к'во са ти.
- Кой ти е любимия писател?
- Ти си роза, ти крем , ти си рядко щастие за мен. Хахаааа
Тук прекъсваме интевюто, заради пристъп на Коза, по време на който стаята е огласена от бурен смях, няколко пръдни, две-три псувни .
-Ех, Ценка...или Пенка ли беше...като млад сичко помнех кат бивол, сега съм само разгонен кат коч. Сеащаш ли се, а?
-Ъ.
-Правилно, правилно. Умно момиче си ти, малко космато, ама гледай козичката у вимето, не у ...как беше?
-Ъ.
-Аз пиках ли, че нещо простата ме свива. Гледай к’во измислих – ще направя магнитни напростатници, само кви пари ще падат. Дай 300 лева и те правя сътружник. А?
-Харесах си едно коте, може ли и то тука да живее, за книгата де, за вдъхновение...
- Ицето веднъж се опита да ебе една овца, славно беше, да взема да му се обадя, ша те хареса.
- Мога да правя бисквитена торта и картофена салата.
-Книгата да я кръстиш така- ОТ КОЗ ПО-ЛОЗ НЕМА. А? Прасниално, а?
- С нещо биографично трябва да започна.
- С кюфтетата как си?
- Вегератианка съм.
-Заразно ли е?
-Не.
-Ааа, е нищо, то медицината много е добра сега, все ше ти намерят лек.
Коз подхвърля пакета с пуканки от ръка на ръка и сърдито ме гледа:
- Е що не ги спря? То вие, завършилите универитет за голяма работа се имате, ама едни пуканки не може да уврите.
Тук идва да почертая, че не съм завършила, за жалост на семейството, и второ в момента съм локализирана в квартирата на Коза, който обеща да ми разкаже за професията си на тираджия- поет. Защото аз обмислям кариера на бездомен писател, та малко акъл от първа ръка няма да ми е излишен.
- Е, мацко с тея очила много инДелегетно го даваш, ама бая кьорава си като гледам, да взема да те запозная с Ицко- много му е малък завалията, ама то с твоето увеличение, ще ти се види като негърски пишльок.
- Кажи нещо твое.
- Лайна, лайна, лайна, това поезия ли е?Ами дааа.
- Ъ.
- На, хапни пуканки, добре ще те изкарат, да смъкнеш малко това шкембе. Па да вземеш и да си обръснеш краката, че то Ицето много не си пада по родопски одеала. А?
- Коз, щоти ти викат Коз?
- Абе поназнайваш ли то некой дето ще иска да ме издаде там по Софията?
- Знам една японка. Имаш ли салата ''Снежанка'' ?
-Под леглото има каса с кУрнишони.
- Искам да напиша книга за тебе, мога ли да живея тука?
- Тестове трябва да минеш.
-Ъ.
- Колко коза можеш да свиеш, докато се изпикая?
- Колко бири си изпил?
- Ти първото на второто ли избираш или второто на първото?
- Уф, тея кУрнишони много мръсни.
- Е, зависи за к'во са ти.
- Кой ти е любимия писател?
- Ти си роза, ти крем , ти си рядко щастие за мен. Хахаааа
Тук прекъсваме интевюто, заради пристъп на Коза, по време на който стаята е огласена от бурен смях, няколко пръдни, две-три псувни .
-Ех, Ценка...или Пенка ли беше...като млад сичко помнех кат бивол, сега съм само разгонен кат коч. Сеащаш ли се, а?
-Ъ.
-Правилно, правилно. Умно момиче си ти, малко космато, ама гледай козичката у вимето, не у ...как беше?
-Ъ.
-Аз пиках ли, че нещо простата ме свива. Гледай к’во измислих – ще направя магнитни напростатници, само кви пари ще падат. Дай 300 лева и те правя сътружник. А?
-Харесах си едно коте, може ли и то тука да живее, за книгата де, за вдъхновение...
- Ицето веднъж се опита да ебе една овца, славно беше, да взема да му се обадя, ша те хареса.
- Мога да правя бисквитена торта и картофена салата.
-Книгата да я кръстиш така- ОТ КОЗ ПО-ЛОЗ НЕМА. А? Прасниално, а?
- С нещо биографично трябва да започна.
- С кюфтетата как си?
- Вегератианка съм.
-Заразно ли е?
-Не.
-Ааа, е нищо, то медицината много е добра сега, все ше ти намерят лек.
No comments:
Post a Comment