Robot

Кой ти каза...че не мога да съм красива без коса?
Кой ти каза...че мъжът ми не може да носи грим?
Кой ти каза...че не може най-добрият ми приятел да не е човек?
Кой ти каза...че можеш
                                     да убиваш хора и животни за удоволствие,
                                     да рушиш света, без дори да мислиш за собствените си деца,
                                     да гледаш другия през тесните цепки на страха си ,
                                     да се криеш зад стъклени стени за болката на страдащия,
                                     а мен да сочиш за луда?
Кой ти каза...че си най-великият?
Кой ти каза...че можеш да ме съдиш?
Кой ти показа...калъпа, по който всички трябва да са направени?
Кой ти показа...къде да се целиш, та най-мнoго да боли?
Кой те научи...докато беше малък да ме гледаш с любопитство?
Кой те научи...когато порастнеш да ме гледаш с отвръщение?
Кой те научи...да ме мразиш, без да ме познаваш?
Кой те научи...да не се страхуваш от смъртта, но да се страхуваш от живота?
Кой те научи... да виждаш света през дупките на ограничеността?
Кой те научи... да не вкусваш истинските емоции от страх, че може да ти харесат?
Кой те научи...че щом не чувстваш мъката на другия, тя не съществува?
Кой те научи...да подминаваш застаналия на ръба, с глупавото върнете на главата, че е вече пътник?
Кой те научи...да отписваш хората, защото не се вписват в изкривената ти картина?
Кой те научи...каква форма има любовта?
Кой те научи...да пречупваш всичко през измамното си зрение, нo да не вярваш на нито един импулс идващ от душата ти?
Кой ти позволи...да се опитваш да ме вкараш в ''правия'' път?
Кой ти позволи...да си изграеш с чувствата ми?
Кой ти позволи...да дълбаеш ''истината'' в мозъка ми?
Кой ти позволи...да заглушаваш думите ми?
Не знаеш кой.
Но аз знам кой ми каза...че не мога и затова успях,
                  кой ми показа...каква не мога да бъда,
                  кой ме научи...да не се срамувам и страхувам,
                  кой ми позволи...да намеря в себе си качества, който да обичам.
Но аз знам кой - ти.
                                                                                                                    
                

Pluto

Интересува ли те с кого те замених?
Не беше един.
Не бяха няколко.
А много.
Друго не се старах - само да не приличат на теб.
Докато ти пиша тази сбогуваща бележка,
последният още подскача зад мен.
Като погледна отражението й в огледалото до мен, всъщност виждам малка прилика -
дългите черни коси и размазания грим.
Но е само това общото -
защото тя няма най-странната усмивка,
защото тя няма крехкото ти тяло, което имаше най-голямата сила да ме измъчва като се самонаранява,
защото тя не може по мъжки да ме притежава, както ти.
Ще ти разкажа какво още виждам в нея,
за да мога утре като си тръгна да отнеса образа й в думите си към теб.
Виждам ниска, цветна фигура с отнесен поглед, танцуваща в собствен ритъм.
Виждам един непознат човек.
И не мога да разбера кога започнах да споделям себе си с непознати.
Но знам защо - като наказание, че те оставих сам.
Въпреки че ти ми прости.
Винаги си ме разчитал толкова лесно.
Разбрал си още преди мен, че ако не избягам от живота ти,
                                           че ако не се изплъзна от наранените ти ръце,
                                           ще остана завинаги.
Само че тогава ти ще трябваше да се мъчиш да строшиш вратата,
преди мравките да завлекат тялото ми.
Защото ти ме ослепи.
От първият момент, изпълни системата ми с нежно-страшно-отровното чувство,
 че ти принадлежа.
Пристрастих се към теб по-силно,
отколкото ти към всичките ти вещества.
Ти не можеш и секунда без цигара.
Аз не можех и секунда без да мисля за теб.
Ти не можеш и минута без хапче.
Аз не можех и минута без да те погледна.
Ти не можеш и час без прахче.
Аз не можех и час без да те докосна.
Ти не можеш и ден без алкохол.
Аз не можех и ден без да се откажа от себе си, за да бъда част от теб.
Дори всяка секунда, минута, час, ден да се опитвах да се доближа до теб,
Те те отнасяха в измамната си реалност.
Ти догаряше в тъмнината. Като свещичка без восък.
Знаеш ли само колко пъти , умирах от студ.
Но не се осмелих да затворя прозореца,
защото вятърът носеше аромата ти, когато беше далеч.
Знаеш ли само колко пъти, се мъчих да се науча да плувам в мръсните води,
за да не те оставям никога сам.
Знаеш ли само колко пъти, се криех на перваза,
когато ти решаваше, че ти се живее на бързи обороти.
Знаеш ли само колко пъти, не успявах да различа очертанията ти в купчината преплетени тела.
И въпреки това,
никога нищо не казах, не направих.
Защото ти просто не си създаден да принадлежиш само на един човек.
Защото не можех да те спра да бъдеш това, което си,
дори накрая да се самоунищожиш.
Защото ти си най-прекрасният мъж.
Имах още толкова много неща да ти кажа.
Но момичето зад мен престана да скача и прочете какво ти пиша.
И иска да ти я изпратя заедно с бележката
като прощален подарък.
Ще приемеш ли прощалния ми подарък?
Ще сложа цялата си останала страст в нея, за да ти я предаде.
Ще ти оставя кратки любовни писъмца по тялото й.
Ще оближа устните й, за да усетиш вкуса ми , докато я целуваш.
Нека за последно бъдем заедно, нека за последно се любим в нейното тяло.