Кой ти каза...че не мога да съм красива без коса?
Кой ти каза...че мъжът ми не може да носи грим?
Кой ти каза...че не може най-добрият ми приятел да не е човек?
Кой ти каза...че можеш
да убиваш хора и животни за удоволствие,
да рушиш света, без дори да мислиш за собствените си деца,
да гледаш другия през тесните цепки на страха си ,
да се криеш зад стъклени стени за болката на страдащия,
а мен да сочиш за луда?
Кой ти каза...че си най-великият?
Кой ти каза...че можеш да ме съдиш?
Кой ти показа...калъпа, по който всички трябва да са направени?
Кой ти показа...къде да се целиш, та най-мнoго да боли?
Кой те научи...докато беше малък да ме гледаш с любопитство?
Кой те научи...когато порастнеш да ме гледаш с отвръщение?
Кой те научи...да ме мразиш, без да ме познаваш?
Кой те научи...да не се страхуваш от смъртта, но да се страхуваш от живота?
Кой те научи... да виждаш света през дупките на ограничеността?
Кой те научи... да не вкусваш истинските емоции от страх, че може да ти харесат?
Кой те научи...че щом не чувстваш мъката на другия, тя не съществува?
Кой те научи...да подминаваш застаналия на ръба, с глупавото върнете на главата, че е вече пътник?
Кой те научи...да отписваш хората, защото не се вписват в изкривената ти картина?
Кой те научи...каква форма има любовта?
Кой те научи...да пречупваш всичко през измамното си зрение, нo да не вярваш на нито един импулс идващ от душата ти?
Кой ти позволи...да се опитваш да ме вкараш в ''правия'' път?
Кой ти позволи...да си изграеш с чувствата ми?
Кой ти позволи...да дълбаеш ''истината'' в мозъка ми?
Кой ти позволи...да заглушаваш думите ми?
Не знаеш кой.
Но аз знам кой ми каза...че не мога и затова успях,
кой ми показа...каква не мога да бъда,
кой ме научи...да не се срамувам и страхувам,
кой ми позволи...да намеря в себе си качества, който да обичам.
Но аз знам кой - ти.
No comments:
Post a Comment