Wednesday, August 17, 2011

Cosmo

Черният ти грим ми напомня за вторият път, когато се извиних.
И пак е зима - време, в което се чудиш как да убиеш времето .
И аз пак не ставам за приятел, близък или просто за ей така.
Това е краят и това е началото му.
Това е цялото и това е част от него.
Мразя когато косата ти се развява и от ръцете ти излазват огнени кръгчета.
Даже не те харесвам. Но ти завиждам.
Защото си в средата до него.
А той е истината.
Грешка на природата - песен за довиждане.
Само ако можех да се събудя,
да го измъкна от невинната течност, давеща желанието за обич.
Но пак ще си на задната седалка,
в кола, карана от бебе - как ли?
За по-лесно да откриеш горчивият край.
А фара,
той вечно ще се поклаща- за да знаеш. че никога не можеш да го стигнеш

No comments:

Post a Comment