Без трите братя
Цигара след цигара след цигара догаря,
грозота, тъпота, мъчнота, и все така .
И даже вече ноща не е черна, осветена от минаващи коли ( Мамка ви! ) и реклами за бира и далечни мечти.
А ако само нефта ми беше приятел, в море от звезди щях да се къпя,
в позлатени чаши за шампанско ракия щях да пия.
Но вместо това с черни нокти на краката,
в кухите очи на смъртта надничам из музея.
И ако мислите че е лесно, елате вие с три плитки на главата,
да обясните че не сте змея- змията.
No comments:
Post a Comment