Thursday, October 20, 2011

От 2 към по-малко от 3

Обичам да чета безплатни вестници докато вървя по улицата.
И така днес разбрах излючително важни неща, за които можех да остана сляпа, ако не беше супермаркета като как да се предпазя от цистит, каква профилактика да прилагам, за да избегна остеопорозата, и още за запека и агресията, за умората и чадъра. Но освен това разбрах и нещо друго, от личен характер, колко неща мога да върша едновременно без непременно това да свърши с ... е знам ли.!? Понякога се чудя на самата себи си, каква супер жена съм, хаха, добре звучи, а? Дейностите, които извършвах, не по азбучен ред, а на случаен принцип:
1) пресичане на Т- образно кръстовище без светофар, в близост до Бизнес парка около 18.00 часа- няма нужда да обяснявам- огромни коли с малки глави, който гледат към светлото си бъдеще, в името на което са готови да минат през теб и само да те пустосат, че си изцапал с кръвта си предното огледало
2) преглеждане на вече споменатия вестник, честно колко информация научих, жалко че почти всичко забравих (много трева), но си спомням, че дограмата пази освен от студ, и от клюки, а това ще ми е полезно следващия път, когато крещя по мечето си (имах котка, по която крещях, но тя се разгони и така)
3) пушене, мда пуша навън, за да не мирише вътре, а вън кой го е грижа, нали е общо
4) гризене на ръцете, но държа да подчертая на кожичките, ноктите ги отказах вече, много съм горда
5) поздрав на минаващ самолет, имам го този навик от малка, но тогава не минаваха толкова много самолети, тъй че сега ми е доста трудно да поддържам това задължение, общо взето прекарвам почти около 2 часа на ден в махане, добър фитнес, пък и не се знае кога ще ме забележат отгоре
6) изнориране на група младежи на видима възраст 13-14, които явно смятат, че трябва вербално, а и невербално да покажат недоумение от избора ми на облекло- шотландско два номера по-голямо сако, зелен клин, дебели хавлиени сини чорапи, преливащи от гуменки, не съвсем скъсани и пола до под коленете с малки кръгли огледалца. Е, може и да нямах време да си измия косата или да изтискам пъпката на бузата си, но отивам до магазина, не на...оф, защо въобще ви се оправдавам!!!
7) водене на разговор с майка ми по телефона, по въпрос за вечерята, която ще правя,  купих бутер тесто и локум, ще бъде изненада. Но не знаех че тестото ще се размръзва толкова време, не правя всеки ден локумки, та сега докато си пиша тук, си го попипвам, ама все същото- студеноооооооо, като сърцето на любовта
8) потънала в дълбок размисъл, колко нещастна и самотна се чувствам, даже за секунда ми се мерна в акъла, че може ми съм сама, защото:
                1) чета безплатни вестници, а не например aha.bg
                 2) пуша настървенно, но не секси, ох как ми се иска да мога да изпускам дима от устата си като ретро мадамите с черен грим и съблазнителен поглед
                   3) гризене на ръце, въпреки че това не е никаква причина, нали?
                       4) факта, че махам на самолетите, ама на мода са лудите мацки май
                           5) карираното сако и пъпката и косата и зеления клин и хавлиените чорапи и не съвсем скъсаните гуменки
                              6) само мама ми се обажда по телефона
                                  7) много мисля

                                                     


  Но бързо отхвървям тези мисли, сама съм защото хората са глупави, да ходят друг да им прави локумки.                 


No comments:

Post a Comment